МЀРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от меря1 като прил. 1. Който е точно определен по тегло, количество, размер и под.; премерен, измерен. Либе Иване, Иване, / поседи, та ма почакай, / да приспа майка и баща, / .. / да извада, либе, да извада, / .. / тейново имане, мари, мерено и немерено. Нар. пес., СбНУ ХLVI 161.
2. Прен. За думи — който е премислен, преценен, в който няма нищо излишно. Никой не би могъл да каже на Павел повече от това. Мюфтията изрече своите мерени думи и се отдели от файтона. Г. Стоев, ЦЗ, 153. На слабостта — гнева е верния език. / На политика силата е в мерените думи. В. Марковски, Избр. пр II, 195.
◊ Мерена реч. Литер. Поетическа реч, която е организирана, разчленена на относително кратки, съпоставими отрязъци, подчинени на определен ритъм; стихотворна реч. В стихотворението „Хей пролет иде“ първият и четвъртият стих имат по единадесет срички, а вторият и четвъртият — по десет срички. Този размер е спазен до края на стихотворението. Затова стихотворната реч се нарича още мерена, а прозаичната — немерена. Христом. V кл, 70. Това [„Боян Магесникът“] е, доколкото ни е известно, първата българска пиеса в мерена реч, в която участва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 82.
МЀРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Спец. Който служи за мерене, измерване, премерване на нещо; измерителен, измервателен, мерилен, мерителен. Големи разстояния по земната повърхност (в училищния двор или в полето) измерваме с рулетка или мерно въже. Планим. V кл, 17. Те [жените] засаждат грижливо и с умение, в идеално прави редове чрез мерни дъски. ОФ, 1958, бр. 4241, 2. Мерна верига. Мерна лента.
2. Нар.-поет. За чаша, съд — който служи за измерване, определяне количеството на нещо. Болен Георги отговаря: / .. / — „Намерете мерна чаша, / дето бере триста ведра, / триста ведра руйно вино“. Нар. пес., СбВСт, 114. — Циганки, църни влахинки, / секакви билки знаете, / дали знаете омраза, / да си омразим Петкана / да не живуя сас Стоян? / А циганки и ѝ казуват: / — Ние имаме омраза, / нъ много пари па чини, / мерна паница жълтици. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 281.
3. Остар. и диал. Който е съобразен с нещо, който е по възможностите или мярката на нещо. По-добре би било да започнем такива някои [железници], които са по-необходими, по-възможни и по-мерни наспоред силите ни. П. Р. Славейков, ПХС, 49. Отговаря умницата, / стара майка Лункината: / — Много харно, мила дъще, / аз за тебе да с’ побъщя, / .. / Но не зная как ще стане / да излезе тъй фистаня, / да ти бъде мерен, спретен, / на снагата ти напетен. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 283.
◊ Мерна единица. Спец. Основна величина, стойност, приета за измерване на еднородни с нея величини; измерителна единица. Основна мерна единица за обем е кубичният сантиметър — обем на куб с ръб 1 см. Физ. VI кл, 8. Освен килограмометър има и друга мерна единица за работа — джаул. Един кгм е равен на 9,8 джаула. Физ. VII кл, 13. Лицето на правоъгълника се намира, като умножим основата с височината, измерени с една и съща мерна единица. Планим. V кл, 9. Мерно число. Мат. Число, чрез което се определя големината на някое измерение на материята посредством броя на съответните за това измерение мерни единици. Отсечка, определена от две точки, за които знаем коя е начало и коя край, наричаме вектор .. Мерното число на един вектор е абсолютно число. Тригоном. VI кл, 5. Числото, което изразява колко пъти мерната единица .. се съдържа в даден двустенен ъгъл, се нарича мерно число на този двустенен ъгъл. Стереом. V кл, 1950, 28. <Метрична> мерна система. Спец. Единиците, приети в дадена област на науката или бита за измерване на някаква определена група величини; измерителна система. До края на ХIХ в. в различните държави са се употребявали различни мерни единици.. Нужна била единна международна система от мерки. Такава система била създадена в края на ХVIII в. във Франция; тя се нарича метрична мерна система. Физ. VI кл, 6-7.
МЀРЕН2, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Воен. Който се отнася до мерене2, прицелване; прицелен. — Да поддържаме мерната линия, докато чуем изстрела, е също много важно! НА, 1963, бр. 4719, 1. Все същите очертания на планини и долове, все същите познати окопи с пожълтяла шума, — дърветата, които служеха за мерни точки, канарите, зад които сърбите се събираха за атака. М. Кремен, Б, 147.
МЀРЕН3, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар., сега поет. Който става, проявява се на равни интервали; отмерен, равномерен, ритмичен. Беше тихо и горещо, само глухите, мерни и чевръсти удари на воденичното кречетало долитаха като изпод земята. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 196. Наблизо косач клепеше косата си и мерният звук на чука се носеше весело по ливадата. Елин Пелин, Съч. I, 99. Каква приспивно сладка песен е / на колелата тракането мерно, / смешението на езиците, / на нациите и на расите. Е. Багряна, СЧ, 25. Глава в глава сме ний опрели, / ръце си сплели, впили зрак, / и с мерни крачки низ полето / вървим двамина — крак във крак. Ц. Церковски, Съч. I, 135. И в хоризонта бавно в мерен ход / белее се и свири параход. Ем. Попдимитров, СР, 102. Може би седи сега самин в бялата каюта, / над дългото писмо за мен склонил умислено глава, / и в мерното полюшване, команди, тракане, — нечуто / ми пише най-възторжените, най-нежните в света слова. Е. Багряна, ЗМ, 68.
◊ Мерна реч. Остар. Литер. Мерена реч. От съчетанието на думите произхождат два рода речи, прозаическата, т. е. свободна, неподчинена на никакъв размер, и стихотворната, т. е. мерна, която има определени граници. Т. Шишков, ТС, 48.