МЕТИЛЯ̀ВИЦА ж. Диал. Овца, която е болна от метил1. Имаме десетина метилявици, те прегоряха вече, но от козите все още църкаме по малко. Кр. Григоров, Р, 70. — Къде ти е Делчо? Къде ли? Тая година позакъсняхме с шумата, та го пратих на Попадия да секне малко за метилявиците. Кр. Григоров, ТГ, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)