МЕТИЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; метиля̀сам, -аш, св., непрех. Диал. За овца или друго домашно животно — заболявам от метил1. Зимувал в Сребърна и харесала му Добруджа, че има поля за паша и не метилясват овцете. Ив. Кирилов, Съч. II, 17. — Ъйс, ъйс — завика Караколювеца и се затири да върне биволиците, които се насочиха към локвата. Пазеше ги да не пият от застоялата вода, че метилясват. М. Яворски, ХСП, 129. — Защо да не им [на овцете] турна лекарство, ще ги оставя да метилясат ли? Ст. Даскалов, СЛ, 304.