МЕТЍС м. 1. Мъж, потомък на родители, единият от бялата раса, а другият — червенокож, индианец. Много индианки се оженили за бели мъже. Родените от тия бракове — метиси — носят черти и на бели, и на червенокожи. Л. Георгиев, А, 18. Креолските офицери, .., зверски избиват въстаниците, а редовната войска от метиси и мулати им се подчинява покорно. Л. Стефанова, ВМД, 151.
2. Разш. Човек от смесен произход — с един родител от бяла раса и друг от цветна раса; мулат. На аборигените не се разрешава да нощуват в града. Но Бурамара беше метис, от бяла майка и цветнокож баща. П. Бобев, ОН, 29.
— От фр. métis. — Τ. Коджов, Речник..., 1882.