МЕТЛЍЦА1 ж. Бот. Вид силно разклонено като китка съцветие при някои житни и тревисти растения. Стъблото [на царевицата] стига до З метра. На върха му са разположени мъжките цветове, събрани в съцветие метлица. Бтн VI, 136. Ето в пазвите на листата [на царевицата] набъбнаха кочаните, на върха ѝ се разпери розовата метлица. П. Бобев, ГЕ, 102.
◊ Ливадна метлица. Тревисто растение с дълги плоски листа и дребни елиптични класове с по десетина цвята, което расте из ливадите и по други тревисти места. Poa pratensis. По ливадите и пасищата растат разнообразни треви .. От житните треви най-често се срещат ливадната метлица, ливадната власатка, .. и др. Бтн. VI кл, 10.
МЕТЛЍЦА2 ж. Умал. от метла (в 1 знач.); метличка. — Ти, момче, се глезиш много. / .. / Я вземи метлица ти — / пруста леко премети. Цв. Ангелов, НП, 89-90. Димяна мете дворове, / со метлица босилкова, / со лопата страторова. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 313.