МЕТЛЍЧИНА ж. 1. Полско цвете със сини цветове, което расте главно из житата; синчец, синя метличина. Нежно се синее метличината. Й. Йовков, Ж 1920, 125. Мястото беше широко — планинска поляна, прошарена с метличина, лайкучка и глухарчета. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194.
2. Бот. Род широко разпространени растения от сем. сложноцветни (над 600 вида), с красиви сини, жълти, розови или бели звънчевидни цветчета, разположени в съцветия. Centauarea.
◊ Синя метличина (съкр. разг. метличина). Тревисто растение от сем. сложноцветни със сини звънчевидни цветчета, разположени в съцветия; синчец. Centauarea cyanus. Зад пасбището започваха правилните квадрати на нивите — разляно злато, изпъстрено с ален мак и синя метличина. Й. Йовков, Разк. I, 126. Край тях бяха нацъфтели червени макове и синя метличина. Ив. Остриков, ОП, 28. Слънчева метличина. Многогодишно тревисто растение от сем. сложноцветни с красиви жълти цветчета, което се среща покрай пътища и в изоставени ниви. Centaurea solstitialis. Сега тук във тоя град фабричен / в пепел, дим и мрак погребал дните си, / сам аз чувствувам в гърдите ми / как изгряваш като слънчева метличина. БР, 1939, кн. 2, 59.