МЀТНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); мèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мèтнат, св., прех. Метвам.
МЀТНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); мèтна се св., непрех. Метвам се. Едно от децата му се метнува на гърба [при играта], затуля му очите с лявата си ръка, а с дясната го тупа по главата. СбНУ VI, 219.