МЕТО̀ДА ж. Остар. 1. Метод. Работата на младия историк българофил [Константин Иречек] се отличава със същите достойнства, които въобще характеризират научната му метода: критично отношение към изворите, точност. М. Арнаудов, БКД, 231. Напразно Иванчо Йотата, .., го уверяваше, че метода е едно, а методиа друго и, че граматиката всякъде другаде дава да се пише i, само не в метода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Това е стара турска метода: обещавай всичко, щото и да поискат от теб, а не изпълнявай нито едно обещание. С, 1872, бр. 45, 365. Неговата метода се състоеше в поставяне взетото парченце тъкан от някой организъм във висеща капка от органична течност. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 225. Взаимоучителна метода. Звучна метода.
2. Методика. Вредний учител при добрата метода може да извърши чудо работа със своите ученици. У, 1871, 377. Взаимоучителна метода.
— С. Доброплодни, Писмовник, 1853.