МЕТО̀ДИКА ж. 1. Педаг. Наука за закономерностите на учебно-възпитателната работа и за методите на обучение по отделните дисциплини. Развитието на методиката дава възможност да се подобри педагогическата подготовка на бъдещите учители. // Тази наука като учебен предмет. В главното девическо училище се преподават: .., всеобща .. история, методика, педагогика. Ч, 1870, кн. 6, 176. Студентите положиха изпита си по методика на физическото възпитание.
2. Описание на използваните специфични операции и средства в тяхната последователност за извършване на измервания, експерименти, оценки и др. изследователски, лечебни или производствени дейности. Била разработена методика за измерване на скоростта на светлината при лабораторни условия. Л. Митрани и др., МЗ, 31. Разработена е методика за изчисление на вентилационните инсталации при дългите тунели. ВН, 1958, бр. 2081, 4. Методики за производство на ветеринарни биопрепарати.
— От лат. methodica през рус. методика. — Сп. Читалище, 1870.