МЕХАНДЖЍЙКА ж. Остар. 1. Кръчмарка. Хвърли на механджийката парите, остави виното на стола недопито, и ние се упътихме. Н. Бончев, Р (превод), 48. — „Радице, механджийке, / точи ми вино да пия“. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 234.
2. Съпруга на механджия.
— Друга (диал.) форма: меанджѝйка.