МЕХАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Кръчмар. Лазар поведе Вардарски към една механа наблизо. Влязоха мълчаливо и седнаха край ниска масичка. Лазар подвикна на механджията: — Набързо, Милане .. опечи в жарта нещо там, да позакусим с учителя. Д. Талев, ПК, 42. Лазар се преви на две и влезе в Яневата механа. Там завари само двама души — механджията и дяда Ивана Кримката. А. Каралийчев, ПГ, 51. В механата влезе Хаджи Димитър. — Брей! — рече той на изтичалия насреща му механджия, потърка длан в длан и наду бузи. — Денем ще речеш пролет, а вечер — студ! Ст. Дичев, З I, 438.
— От тур. meyhaneci. — Друга (диал.) форма: меанджѝя, механеджѝя.