МЕХА̀НИК, мн. -ци, м. 1. Техник или инженер, който има квалификация или заема длъжност, свързана с поддържане, експлоатация или ремонт на машини и механизми. Механик по професия, той [Стефан] се извисяваше над всички със своите големи познания в механиката и електротехниката, поправяше радиоапарати и телевизори, навиваше бобини. А. Михайлов, ДП, 35. — Тръгвай сега с машината за Борово и почвай. Механик казваш, че си бил, добре — ето ти тогава цяла фабрика. Кр. Велков, СБ, 5. — Другарю командир — започна .. бордовият механик — самолетът е в пълна изправност и готов за полет. П. Коларов, РП, 18. Механикът пусна мотора, за да даде скорост на машината и инерция на външното колело. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 399. Главен механик.
2. Учен, специалист по механика (в 1 знач.). Архимед е не само гениален математик, но и знаменит механик. Той даже използва някои методи на механиката за доказване на геометрични задачи. Матем., 1967, кн. 2, 4.
— Н. Михайловски, Очерки из историята на народните сказания, 1865.