МИЗЀРНО. Нареч. от мизерен. Тримата сина разделили бащиния имот и заживели доста мизерно. Д. Вълев, 3, 110. Хранеше се мизерно, понякога обядваше с една кифличка. А. Гуляшки, МТС, 20. Плащаха ни мизерно, понеже виждаха, че .. работим, .., за парчето хляб. П. Незнакомов, СП, 30. Нямаше така да пропадне мизерно целият ми живот. Ив. Вазов, Съч. IХ, 53.