МИЗЀРНОСТ, -тта̀, мн. (остар.) -и, ж. Книж. Отвл. същ. от мизерен. Духовната мизерност е получила релефност в една типична и потискаща обстановка. Ив. Спасов, БС, 92. Остави на будалите и на поплювковците да въздишат .. Някога сам ще се възмущаваш от своята мизерност на тая минута. Един влюбен не е мъж — а мърша. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 155. Без блясъка на тия отделни изпълнители веднага биха станали видими .., мизерностите на ансамбла, нетърпимата блудкавост на съвременния френски репертоар. Π. Κ. Яворов, Съч. III, 1965, 273.