МЍЗИ мн. Истор. 1. Древно тракийско племе, населявало територията на историческата област Мизия, днешна Северна България. По-известни тракийски племена в българските земи били: одриси, серди, мизи и др. Ист. V кл, 29. Първите сведения от старите гръцки писатели за траките са, че те били многобройни, живеели на племена, най-силни и големи от които били одрисите, бесите, трибалите и мизите. Ист. VII кл, 5. Българете .. са дошле на Балканския полуостров и покориле са миролюбивите мизи и траки. Знан., 1875, бр. 8, 127. Две ветви от българския народ най-много са прославили в средните векове: едната е живяла край Волга, а другата край Дунава, в земята на даките и мизите. Т. Шишков, ИБН, 1.
2. Название на българите, използвано през средновековието във Византия по името на областта Мизия, днешна Северна България; мизийци. Те [византийците] наричали дори често пъти българите мизи. П. Делирадев, БГХ, 13. Ето що разказва старо едно сказание, .. Европейските мизи, които сега обикновено са викат българи .. с голяма сила преминали Дунава. Т. Шишков, ИБН, 71-72.