МИЗЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. 1. Българин, който живее в Мизия, днешна Северна България. През това време влазят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци. Ив. Вазов, Съч. III, 241. В днешно време у нас, в говор и книжнина, Дунавска България се нарича още Мизия и жителите ѝ мизийци. П. Делирадев, БГХ, 13. Насреща му в коридора стои младеж с бежово шаячно палто, но с правилни черти на мизиец, с жив наблюдателен поглед. З. Сребров, Избр. разк., 180.
2. Жител на град Мизия (град в средна Северна България).
3. Остар. Само мн. Мизи. Още в най-старите времена, трите четвъртини от Балканския полуостров, днешня Югозападна Россия и долня Австрия са биле населени с такова едно племе, на което гръците са давале различни имена (траки, мизийци, илирийци, .. и пр.). КМБП, 12.