МИЗЍНЕЦ, мн. -нци, м. Диал. 1. Най-малкият син в многодетно семейство; изтърсак. Смъкна се последният и най-тежкият товар от плещите му — Крумчо, неговият мизинец, пишеше, че е вече доктор и че след някое време ще се върне. Г. Караславов, Избр. съч. I, 371. Баба Пинтовка остана уж при Юрдана, при своя мизинец, но по̀ я теглеше към Иванови. Г. Караславов, ОХ II, 12-13.
2. Най-малкият пръст на ръката; кутре. (Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955).
— Друга форма: мизѝмец.