МИЗЍНКА ж. Диал. 1. Най-малката дъщеря в многодетно семейство. Една вечер старецът завари челядта си посърнала: мизинката му бе на легло; майка ѝ седеше до нея. А. Страшимиров, К, 65. Йоглави са Демир, / Демир ми капия / за ют Будян града / за Димка мизинка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 22.
2. Галено дете. Да не беше тя мизинка в къщи, чичо Бинбел не би тръгнал сега да се срами за нея .. Ама женско, едничко на майка си. А. Страшимиров, К, 78.
— Друга форма: мизѝмка.