МИНУ̀ТКА ж. Умал. от минута. Родителите повикаха Ани да спи, но тя вече не искаше да се раздели с новата си приятелка. — Нека още пет минутки! П. Бобев, ГЕ, 12-13. Без да се бави ни минутка, Пешо натисна веднага педалите и полетя нагоре по Цариградското шосе. Д. Калфов, ИТШ, 57. — Не те питам какъв багаж имаш! — кресна капитанът. — Бегом да изнасяш, защото минутките ти хвърчат. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 212.
◊ <Една> минутка. Разг. Молба за прекъсване на говорещо лице за съвсем кратко време, за да се вмъкне изказване на друг. — Знаете сам, че не съм давал никакви показания — промълви глухо Жак. — Минутка! — майорът вдигна ръка. — Ти още не си ги чул. Б. Райнов, ДВ, 273. На минутка. Остар. Съвсем за кратко, за малко време. — Новини нямам сега, зачтото онии людие, от които да ся науча нечто, са така захванати сега с работа, чтото рядко ся видя с тях и то на минутка. АНГ I, 197. На минутката. Разг. Веднага, незабавно, моментално, мигновено. Като разбрах, че идат сватовниците на леля, изтичах до вкъщи на един дъх: „Бабо, идат!“ — и на минутката се върнах при дядо и тате. И. Петров, ЛСГ, 11.