МИНЬО̀Н1 неизм., м. Разг. Момиче или жена, която е дребна на ръст, но пропорционално развита (по името на Миньон, героиня от роман от Гьоте).
— От фр. собств.
МИНЬО̀Н2 неизм., м. Печат. Вид дребен печатарски шрифт с размер 7 пункта, който е между петит и нонпарей.
— От фр. mignon ‘миличък’. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.
МИНЬО̀Н3 неизм., м. Спец. Вид фасунга с големина под средната. По отношение на големината им фасунгите биват миньон .., обикновени и голиат. Ел. ХI кл, 1965, 45.
— От фр. mignon ‘миличък’.