МИНЬО̀Р1 м. 1. Работник в мина; рудокопач, рудничар, въглекопач. Влакът спря на малка, но шумна гара, препълнена с миньори. Те бяха дошли от съседната мина да се поразходят след тежката работа под земята. М. Марчевски, П, 131. — Машините млъкнаха — разказва един млад строител — миньорите излязоха от рудниците. А. Каралийчев, НЗ, 235.
2. Сапьор. Флагманският миньор отсъстваше, когато в щаба се получи донесение за изплавала мина. Извикаха него — дивизионния миньор, който отдавна издържа необходимия изпит за допускане до подриване на мина. НА, 1959, бр. 3437, 4.
— Фр. mineur.
МИНЬО̀Р2 м. Остар. Муз. Минор. Двамата унгарски гости ще участват .. в концертите на Софийската държавна филхармония в зала„България“, като Георг Шебьок ще изпълни концерта си в си бемол миньор за пиано и оркестър. ОФ, 1950, бр. 1726, 6.
— Фр. mineur.