МИНЬО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Остар. Минорен (в 1 знач). Кукуриганията се редуваха, догонваха, настигаха — тенорови, алтови, басови, в мажорни, в миньорни гами. О. Василев, ЖБ, 316.
2. Прен. Тъжен, печален, меланхоличен; минорен. Като че за първи път сега ние откривахме нашите любими писатели: миньорната поезия и топлата обич на Чехов към човека, .., и страшните, привличащи като пропаст очи на Достоевски. К. Константинов, ППГ, 340. — Ние те чакахме, татко, но ти се забави и мама каза да обядваме, защото трябва да излезе на работа — с миньорен тон я оправдаваше Росица. Кр. Кръстев, К, 146.