МИОКА̀РД, мн. няма, м. Анат. Средният слой от стените на сърцето; сърдечен мускул. Измореният миокард работи по-слабо, изтласква по-малко кръв към периферията и по-малко кръв приижда към сърцето. Н. Манчева, ЛФ, 139.
— От гр. μυός ‘мускул’ + гр. καρδία ‘сърце’ през нем. Myokard.