МИОЦЀН, мн. няма, м. Геол. Долната епоха на неоцена. Миоценът е представен от твърде разнообразни наслаги, пясъчници, глини и варовици. Гр. Николаев и др., ОГ, 177. Минават още много хилядолетия и в началото на втората половина на терциера — през миоцена — растителността още повече се променя. Н. Виходцевски, НЕР, 8.
— От гр. μείον ‘по-малко’+ καινός ‘нов’ през нем. Miozan.