МИЧУ̀РИНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. 1. Последовател на учението на съветския учен биолог И. В. Мичурин. По-младият [от ръководителите] беше мичуринец, другият — някакъв своего рода морганист. А. Гуляшки, МТС, 6. И тебе ще те направим полевъд, опитник на тоя блок .. Мичуринец, разбираш ли? С агронома ще кръстосвате всякакви сортове и ще внедрявате новата агротехника. Ст. Даскалов, СД, 555.
2. Жител на курортния град Мичурин (сега Царево) в Бургаски окръг.
— От рус. собств.