МЍШЕК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Малкият пръст; кутре, кутле. — Ей та тебе, Марко шашкънину, / та ти ли си юнак над юнаци! / Дете има в Дукатина града, / .. / от тебе е три пати по̀ юнак: / с мишек да та фане, ще да та катури. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 85.
МЍШЕК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Изпражнение на мишка; мишеница, мишило, мишина, мишичина, мишчина, мишляк, мишлетина, мишовина. Пексемедът не бил вече хранителен хляб, а прах, смесен с червеци и с мишеци. Знан., 1875, бр. 18, 286.