МИШЕЛО̀В м. 1. Само мн. Зоол. Род птици от семейство ястребови. Buteo.

2. Общо название на някои соколи, ястреби или керкенези, които се хранят с гризачи (мишки); ветрушка2. Falko. — Може да е и сокол казва моят съдрумник, но тук му викат ветрушка. Хубаво народно име. Търсел този мишелов ветровито място и там се закрепвал от някаква своя любов към въздушната игра. Ст. Станчев, НР, 19-20.

3. Обикновен мишелов. — А ти не гони тази птица, .. С тези думи учителят посочи мишелова, който пак бе долетял над оризището. П. Бобев, ГЕ, 52. Високо над висинето кръжи царският орел и стремглаво налита на беззащитните лещарки, глухари и зайци, а когато те се укриват, този грабител налита и на мишелова. ВН, 1961, бр. 2991, 4.

◊ Белоопашат мишелов. Зоол. Най-едрата птица от род мишелови, с бяло оцветена опашка, която се среща у нас само по време на прелета, храни се с гризачи. Butlo rufinus. Обикновен мишелов Зоол. Птица от рода мишелови с разнообразно оцветяване на перушината, хранеща се с гризачи, която се среща у нас из гористите местности, равнини и планини. Buteo buteo. Едни от тях [грабливите птици] (сова, обикновен мишелов) принасят голяма полза, като унищожават вредни животни, а други нанасят щети (ястреб и др.), като унищожават селскостопански животни. Зоол. VII кл, 110.


Източник: Речник на българския език (онлайн)