МИШЕМО̀Р м. Остар. Мишеморка. Мишемор (..) той е пепеляв, тяжък и има черни жили. Д. Мутев, ЕИ, 129. После [лекарят] ся наведе, та пришушна на момата .. — Баща ви е отровен, някой е турил мишемор в кафето му! Π. Р. Славейков, ЦП II (превод), 114.
