МИШЀН м. Остар. Мишена. Език прехапал и източил шия, / накрай града се учиш на стрелба. / А синя ученическа тетрадка / на клонче цъфнало е твой мишен. Бл. Димитрова, Л, 162-163.

◊ Не мога да се меря с мишена на някого. Остар. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого.


Източник: Речник на българския език (онлайн)