МИШЀНКА ж. Умал. от мишена. Добре запознати групови командири или бойци разглобяваха пушка, пистолет, шмайзер или картечница, .. после пак ги сглобяваха, отстраняваха засечките, прицелваха се на разни мишенки. К. Ламбрев, СП, 200. Като се видя [полковникът] в огледалото срещу кревата — бос, обут в късите, прилични на футболни гащи платненки — сам се усмихна горчиво: приличаше на една от ония мишенки, по които учеше войниците да стрелят. О. Василев, Т, 5.