МИШЍЛО, мн. -а, ср. Диал. Изпражнение на мишка; мишеница, мишина, мишичина, мишек2, мишлетина, мишляк, мишовина, мишчина. Само някоя бабичка ще почука стомна или паница, .., и ще изсипе в чувала на майстора няколко шепи сбръчкан боб или престилка ронена царевица, която мирише на мишило и на влажен хамбар. Ив. Давидков, КХ, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)