МЍШИНА ж. Диал. Изпражнение на мишка; мишеница, мишило, мишичина, мишек2, мишлетина, мишляк, мишовина, мишчина. Миришеше вътре на мухъл и на мишина и се населяваше от орди плъхове и мишки. Ив. Вазов, Съч. Х, 153. Както винаги, коридорите и стълбището миришат на прясно подово масло и на мишина, но все пак внушават чистота, някой се е потрудил да обере угарките и стъпунките от кал. Др. Асенов, ТКНП, 317.


Източник: Речник на българския език (онлайн)