МЍШКА1 ж. 1. Само мн. Зоол. Семейство дребни гризачи, които живеят в човешките жилища, полето и другаде, размножават се много бързо и са вредни, тъй като повреждат различни материали (от дърво, хартия, тъкани и др.), унищожават зърнени храни, хранителни продукти и пренасят болести. Muiridas.
2. Всяко отделно животно от това семейство. Мишки и плъхове цяла нощ притичваха, трополяха и цъцреха по гредите. Ил. Волен, МДС, 102. Някъде наблизо изцвърча мишка и тупна меко на пръстения под. Д. Талев, ПК, 379. Кукумявките се обаждаха тук-таме по големите круши и често се спущаха по нивите да ловят дребните мишки. Ц. Генчев, ГК, 282. — Земи поизмажи килеря, поизпуши дупките, дето са ги направили мишките. Й. Йовков, ΒΑΧ, 181. Размеси ситен неугасен вар с шекер, .. Този прашец с радост ядат и плъховете, и мишките, .. тичат на водата и пият смъртта си. П. Р. Славейков, СК, 102. Девет момка са за кош плява, / и тя барим да ми й плява. / Тригодишна ръженица, / край харманя обирана, / кокошки я не ровеха, / мишки гнезда не виеха. Нар. пес., СбГЯ, 185. Каквото мислят мишките, котката го разваля. Послов. Мишка в копен гладна не остава. Послов. Бяла мишка. Домашна мишка. Полска мишка. Сива мишка.
◊ Хвърката (летяща) мишка. Разг. Прилеп. Дългоухият прилеп е малък бозайник, приспособен за летене. Наричат го още хвърката мишка. Зоол. VII кл, 127. С настъпването на нощта от тъмните пещери и изоставените необитавани постройки излитат на лов летящите мишки — прилепите. Ц. Цанев и др., ЧП, 31.
~ Беден като църковна мишка. Много, извънредно беден. Цоко ходеше по чуждите села, лъжеше момите, че е богаташ, а той — беден като църковна мишка. Н. Кирилов, ПД, 83. Димитро бе шивашки работник от Ксанти .. Беден като църковна мишка, той бе успял да се ожени наскоро преди попадането си в затвора. Ем. Манов, ПЯ, 106. Богат като воденичарска мишка. Много богат. Богат като мишка в долап. Много богат. Вардя като котка мишка. Вардя много зорко, с голямо внимание. Β хамбара ми мишки играят. Много съм беден. Замъчила се (напънала се) планината, та родила мишка. Разг. Ирон. Употребява се, когато след много усилия се получи малък, незначителен резултат. Какво представлява всъщност тази помощ от 500 млн. долара? Замъчила се планината, та родила мишка. От тези 500 млн. долара на всяка латиноамериканска страна ще се паднат по 25 млн. ВН, 1961, бр. 3016, 3. Имотен като мишка в зимник. Много имотен. Канцеларска мишка. Разг. Пренебр. Чиновник, който проявява ограниченост, склонност към формализъм в работата. Кой дявол ме караше да споделя веднъж тази моя мисъл с моя окръжен началник. Тая трътлеста канцеларска мишка не ме разбра и ме взе на подбив. Н. Хайтов, ПП, 64. Като мишка в трици. Диал. 1. В съчет. с мигам, примигвам, пуля се. Гледам виновно и не възразявам, когато ме съдят, корят за нещо. Кешиша гледаше смаян този незнаен противник, мигаше като мишка в трици и плюнката му в гърлото пресъхваше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 425. Какъв е тоз живот да ти се подгигилят този оттук, онзи оттам, а ти да гледаш и да мигаш на лапавица, като мишка в трици. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 97. 2. В съчет. с крия се, потайвам се. Крия се усилено, упорито. 3. В съчет. с имотен. Имотен, богат много, в голяма степен. Котка и мишка ще спят заедно. Разг. Много е студено, настъпил е голям мраз, студ. Мина ми (пресече ми) мишка път. Диал. Не успях да постигна нещо, претърпях неуспех. Мишка вода. Диал. Изцяло омокрен. Не го изяла мишката, ами мишките. Диал. Не един, а мнозина са виновни. Обичаме се като мишка и котка. Ирон. Не се обичаме никак, ни най-малко. Поя мишките. Диал. Плача много, лея сълзи. Едни искат да пуснат Албена, други искат да я убиват .. Нека пои мишките сега — като не е знаела какво прави. Й. Йовков, А, 132. Прокопсал съм като мишка в армея. Диал. Ирон. Не съм прокопсал никак. Разбягваме се / разбягаме се (крием се, скриваме се / скрием се) като мишки. Разбягваме се (крием се) силно изплашени. — Работите добре вървят, перперице моя: до месец ни един татарин не ще остане в стохълмието. А болярите са се скрили като мишки в градовете. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 418. — Какво? — пулеше се той. — Да отивам в София, когато всички софиянци са се разбягали като мишки! Не ща аз да ме бомбардирват англо-американците, една кожа имам. Б. Болгар, Б, 143. Удрям стената да бягат мишките. Диал. Работя необмислено. Честит като мишка в трици. Диал. Ирон. Нещастен, злочест. Чувствам се (изглеждам) като мишка в капан. Чувствам се (изглеждам) много зле, притеснено, неспокойно. И когато Оломан дойде в дюкяна, и сега се чувствам като мишка в капан. Д. Спространов, ОП, 154. Ще иде с мишки на оран. Диал. Ирон. Глупав човек е и се залавя за работа, която не е по силите му и нищо няма да свърши. Ще светя на мишките. Диал. Ще ме затворят в тъмница.
МЍШКА2 ж. Комп. Входно устройство на компютър, с което се избира и посочва елемент на екрана, като се извършват различни операции с избрания елемент. С мишката се работи значително по-бързо на компютър, отколкото само с клавиатурата.
МЍШКА3 ж. Диал. Мишница. — Един говедар, който скиташе от село на село с гайдата си под мишка, седна веднъж на поляната да яде. Кр. Пишурка, К, 128. От страх и бързание в слизанието паднах от дървото до камни, дето си счупих един резец. После лежах опасно болен .. Повече от две седмици майка беше принудена да ме държи за мишки, за да изляза на двора. Гр. Пърличев, СбНУ IХ, 354. И зела заека, лисицата остайла чиравцата и ги скутала под мишка за друг ден. Нар. прик., СбНУ ХLI, 441. — Снощи Никола жив и здрав, / а сега мъртъв осъмна. / Най-напред иде Лиляна, / под мишка носи бел покров, / у ръце носи босилек. Нар. пес., СбВСтТ, 657. Не е рожба като сека рожба / на е рожба като ясно слънце: / под мишки му крила позлатени. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 142.
МЍШКА4 ж. Диал. Клон на дърво. И току беше му се изпраил по ластунка да се вкачуат от мишка на мишка по ластунка, .. и еве ти го на небеси се нашол. Нар. прик., СбНУ ХI, 144.