МИШЛЀ, -та, ср. Умал. от мишка; мише, мишенце, мишленце, мишче, мишченце, мишчица. Той намери едно мише гнездо в купчината, ритна го и оттам се изсипаха розови ситни мишлета. Й. Радичков, ЧП, 111. — Ей сега ще ти покажа едно малко мишле! — И той протегна ръката си, на която седеше хубава малка мишка. Св. Минков, СЦ (превод), 21. Блеснаха на котарака / двата въглена — очи, / .. / стари мишки и мишлета — / майки, внуци и чеда — / бягаха те всички, клети / от ужасната беда. СбХ, 85.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. — Охо, мишлето! — каза той навъсено и си спомни с яд, че тя го беше привикнала да я нарича мишле. Така най-обичала. Т. Монов, СН, 199. Те [Беба и Буби] предпочитат галените обръщения като пиленце, гълъбче, жабче, мишле и тъй нататък. Св. Минков, РТК, 81.