МЍШНИЦА ж. 1. Горната част на ръката от лакътя до рамото. Бабичката — чудно откъде бе намерила такава сила! — така страшно впи и разтърка двата си пръста в мишницата на старика, че той едва не изохка. Д. Калфов, Избр. разк., 101. На излизане от събранието Станка притискаше мишницата на мъжа си и закачливо въртеше глава. Кр. Григоров, Н, 161. Иглицата, която е начинена за болясвание, топне ся та ся намокри у бола (вацина), па ся забоде под кожата, обикновено на мишницата. Й. Груев, КН 7 (превод), 109. А що беше Димо черногорче, / той си йузе гиздава Мария, / та я тури под лява мишница. Нар. пес., СбНУ XIV, 89. Домашните жени дават ѝ [на невестата] в двете ръце по една лоена запалена свещ и по един пешник домашен хляб под мишниците ѝ. СбНУКШ ч. III, 72. Превзевшите я роднини, държеещем я също една отдясно, друга отляво за мишницете, водят невестата и я довеждат до пътната врата. СбНУКШ ч. III, 69. // Костта от лакътя до рамото. Никога не казваше [дядо Сапунов] нещо за себе си. Нито кога и как са му счупили мишницата на дясната ръка. П. Росен, ВПШ, 35. Дългата и валчеста кост между лакътя и рамото ся нарича мишница. НКАФ (превод), 8.

2. Стесн. Вътрешната част на раменната става между ръката и гръдния кош. За да бъдат показанията на термометъра точни, той трябва да се държи под мишницата най-малко 10-15 минути, като здраво се притиска с ръката към тялото. К, 1963, кн. 8, 3. Децата, които са пълнички, често се случва да се претрива кожата им, .., това се случва около шийката им, под гушата, под мишниците. Лил., 1884, кн. 7, 24. // За дреха — мястото, където ръкавът се пришива към цялата дреха под рамото. Закършиха му копчето и разпраното под мишницата на шинела. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Янков облегна гръб на стола и пъхна палци под мишниците на жилетката си. Ем. Станев, ИК I и II, 119.

3. Обикн. мн. Остар. Мускули, мишци. Вседневно, чрез смъртния напън на своите мишници, / блага за тирани творих, / с кръвта си откърмих тълпи от глупци и от хищници, / а аз сам отровата пих. Хр. Смирненски, Съч. I, 152. Трябва да забележиме и това, че вода са намира в голямо количество именно в оние органи, които са отличават с голяма деятелност, като например в мозъка и в мишниците. Знан., 1875, бр. 16, 248. Тие [атлетите] не употребляват някои храни, .., развиват своите мишници и принуждават са да изпълняват цяла система дресировки. Знан., 1875, бр. 1, 10. Те [животните] имат още и меса или .. мишници или мускели, които образуват мишничната им или мускелната им система. В. Берон, ЕИ, 8.

◊ Нося две дини под една мишница. Разг. Върша няколко работи едновременно.


Източник: Речник на българския език (онлайн)