МИШО̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Мъжка мишка. Веднъж мишките се събрали да умуват как да стане тъй, че да не влизат повече в капана. Взел думата най-старият мишок, що бил най-мъдър. Хр. Пелитев, АЧ, 40. И като се изкачил на една къртичина, старият плъх почнал да цвърти. Тогава от всички страни захванали да пристигат плъхове, мишки, мишоци и мишлета — милиони на брой. А. Каралийчев, ТР, 138.
2. Разш. Разг. Голяма, едра мишка. Изпод пролазилите по земята корени на дъба се промъкна кадифена мишка. И тя ме гледа с черните си топчести очички. Бяга да се крие в дупката си — не подозира колко ми се харесва тоя мишок! П. Славински, ПЩ, 264. След това току се показа един голям мишок, който се провеси от тавана. У, 1871, бр. 1, 365. Майка ме дава за бакалин, я бакалин некю: / бакалин йе като мишок, от брашно, на брашно. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 96.
Прен. За изразяване на гальовност или пренебрежителност при обръщение (обикн. към момче). — Стой!... Ти бе, мишок, — крещи фелдфебелът на малкия барабанчик. — Защо не чакаш! Д. Калфов, ПЮН, 80. Хайде бе, мишок, къде ходиш, не съм те виждал. Ела вуйчо да те види.