МЍШЦА ж. Обикн. мн. 1. Книж. Поет. Ръце. Ний видяхме, че ако можем и ако трябва да се надяваме още, то можем и трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила. Д. Талев, И, 396. Ний нямаме друго богатство освен нашите жилави мишци, които творят живота. К. Константинов, ПЗ, 137-138. Чеда на родните долини, / герои в ниви, поля бранни — / железни мишци бог дари ни, / юмруци — чукове стоманни. Ц. Церковски, Съч. II, 67. В студените бездни слезни, / където тела полуголи / се гърчат край черни стени; /де опват се мишци железни / и техния удар звъни. Хр. Смирненски, Съч. I, 145. И всичко, що творим със мишци, ум и воля, / ще бъде наша радост и наше тържество! Д. Полянов, Избр. ст, 22.
2. Диал. Мишница (в 1 и 2 знач.). Запретнала е [Яна] ръкави чак до мишци. К. Петканов, СВ, 69. С бохчичката под мишца, че през долната порта — озърташ се като изтърван заек и тичаш у даскал Димитра. П. Тодоров, Събр. пр II, 405. Първият, който нагази, беше Кортес, .., и при всичко че водата стигна до мишците им, преминаха благополучно на отсрещния бряг. П. Кисимов, ОА II (превод), 126. Разлютените .. мъчители, .., туряле им [на затворниците] вадени от вряла вода яйца под мишците на голо и ги насилвале да търпят. НБ, 1876, бр. 28, 110.
3. Остар. Мускули, мишници. Само мишците на едрото му лице нервно затрепериха. Ив. Вазов, Съч. X, 99. Личеше, че като облече с мишци здравите си кости, ще стане хубаво скроен и силен мъж. А. Дончев, СВС, 81. Сички вещества, из които са състояли мишците (мускулите) на животните, наричаме месо. Ступ, 1875, бр. 6, 45. Много породи риби имат в себе си мехур, .. Като го скратяват и разширочават с мишците си, те могат, както картезианския водолаз, да изменяват обема на изместената вода според нуждата. И. Гюзелев, РФ, 86. ● Обр. Българийо, ти цяла си напън нечовешки, / дух, нерви, мишци, огън — настръхнал Серафим. Ив. Вазов, Съч. V, 8.
◊ Надигам / надигна (повдигам / повдигна) мишците на някого. Диал. Моля или каня някого многократно, като по този начин му давам възможност да се възгордява от това, че е търсен или желан. Какво толкоз го молиш? Само му надигаш мишците. Напрягам / напрегна мишци. Полагам големи усилия да направя нещо, да извърша някаква работа. Днес всеки е запретнал ръкави, напрегнал мишци, строи заводи, фабрики и язовири. М. Марчевски, П, 237. Всички напрегнаха мишци, размахваха кирки и лопати, товареха и изпращаха вагонетка след вагонетка на повърхността. Ив. Мартинов, М, 123. Стягам / стегна мишци; стягам / стегна мишците си. Заемам се усърдно с някаква работа, мобилизирам се за работа. — Засега ще се задоволим само с това, че съюзниците заедно с нас агитират против фашизма. Колкото повече ги привлечем към действие, толкова по-добре. Но да не забравяме: всичко ще се изнесе на нашите плещи! Да стягаме мишците си. X. Русев, ПС, 144.
— Друга (диал.) форма: мѝсца.