МЍШЧЀ, -та, ср. Умал. от мишка1; мише. мишенце, мишле, мишленце, мишченце, мишчица. После дълго време рови [лисицата] под едни вършини, отдето измъкна мишче. Ем. Станев, ПЕГ, 39. Тези мишчета при раждането си са слепи и голички. Ч, 1875, бр. 1, 37.
Прен. Гальов. За изразяване на нежност (обикн. при обръщение) към дете, любима и под. Хайде, мишче, не се сърди, кажи какво искаш.