МЍЯ, мѝеш, мин. св. мих, прич. мин. страд. мит, несв., прех. 1. Обливам с вода или друга течност нещо и го търкам, за да го изчистя. Работното време беше свършило и някои от тях [лекарите] събличаха белите си престилки, други миеха продължително ръцете си над порцелановите мивки. Д. Ангелов, ЖС, 40. Един от воденичарите и трима мливари стържеха и пореха риба и един миеше в една копаня разпраната. Ц. Гинчев, ГК, 59. Ах, от този Мечо / идва ми до гуша — / никак не ме слуша! /../ Сутрин като стане, / зъбките не мие, / млякото не пие. СбХ, 161. — Не пий, Калинке, таз вода — / снощи йе войска минала, / ранена царя носеха, / люти му рани миеха, / кървави ризи переха! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 96. Едната ръка мие другата, а пък двете — лицето. Погов. Мия плодове. Δ Мия чаши. Δ Мия чинии. Δ Мия главата си. ● Обр. Върбите, които са са надвисиле над реката, мият своите зелени клонове във водата. Л. Каравелов, Съч. II, 26. А огненото утро мие / и милва моето лице / и сещам как тупти и бие / под мене земното сърце. Хр. Радевски, П, 9. // Чистя, почиствам, като изтърквам обикн. с мокър парцал, гъба и под. нещо (под, прозорци, врати и др.). Вода им нося, дъските им мия, а сега отскоро ме карат и градината да им копая. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 374. Бай Ламби бе портиерът на кооперацията, .. Когато отидоха при него, той миеше с голям парцал мозайката на стълбището. П. Вежинов, СО, 26. Вчера цял ден мих прозорци. Δ Нашата чистачка мие прозорците всеки месец.
2. Поет. За море, река и под. — обливам, плискам, плакна. Това е малка рекичка с бистра вода, която плиска и мие сиви, на места зеленясали, скали. Г. Караславов, ПМ, 11. Долните клони си топяха челата в бързата вада и водата ги миеше и денем, и нощем. Ц. Гинчев, ГК, 17. Пред мен се простира страна безконечна, / кат морето равни, кат небето вечна. / Нозете ѝ крепки Черно море мий. Ив. Вазов, Съч. I, 159. Далечен остров има с име Крит, / кого морета две с вълни си мият. К. Величков, Ад (превод), 135.
3. Диал. Къпя. Бабата се беше залежала. Три месеца не бяха я мили.
4. За котка — ближа тялото си или предните си крачета и с тях почиствам муцунката си. Котката миеше крачетата си. Δ Котето миеше муцунката си. мия се I. Страд. от мия (в 1, 2 и 3 знач.). На юг Европа се мие от топлото Средиземно море, на запад — от обширния Атлантически океан, а на север — от студения Северен ледовит океан. Геогр. VI кл, 3. Кръв с кръв не се мие. Послов. II. Възвр. от мия (в 1, 3 и 4 знач). Кога някое супружество не ражда .., В такъв случай, за развързване на магиите, таквите съпрузи се мият на воденица двайцата заедно огул-голи. СбНУКШ ч. III, 87. Сама ръка и в Дунав се не мие. Послов. Когато котката се мие, казва се, че ще дойдат гости.
◊ Краката ми да мие, водата ми (им) да пие. Разг. Обикн. в подч. изр. Много ми е предан, слуша ме за всичко, в нищо не ми противоречи. — Е, яд ли ви е, много ви е яд, че не ви слуша приказките, ами е готов краката ми да мие, водата да им пие. — Дешка наистина я беше яд на това, дето девер ѝ беше мекушав и тя [етърва ѝ] го водеше за носа. Ст. Даскалов, БМ, 21. Краката му да мия, водата <им> да пия. Във 2 и 3 л. Обикн. в подч. изр. Разг. Много съм задължен някому, не мога да му се отблагодаря. Този човек ми помогна в най-тежкия момент. Аз краката му трябва да мия, водата им да пия. Мил се у поводието. Диал. Употребява се за човек, който постъпва непочтено; мръсник е. Мия главата на магарето. Диал. Върша напълно безполезна работа. Какво си почнал сега на тоя студ цимент да отливаш? Миеш главата на магарето. Мия се да ям с владиката. Диал. Ирон. Обичам да ме виждат между големците.