МИЯ̀К, мн. -ци, м. Название на българите от Дебърско, Западна Македония, които казват „мие“ вм. „ние“; реканец, рекалия. Горди и надменни бяха мияците от подножията на Шар и Кораб — с тъмни очи, с румени лица и широки, изпъкнали чела, с черни или кафяви вълнени наметки. Д. Талев, С II, 138.