МИЯ̀Ч м. Мъж, който мие, почиства нещо (съдове, подове, улици и под.). Отдавна уличните лампи бяха загасени през една и отнякъде се носеше свистенето на маркуча на уличните миячи. Д. Кисьов, Щ, 511. Измъчен, той на два пъти бяга и постъпва мияч на съдове в един волжки параход. Христом. VII кл, 164.