МИЯ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е предназначен за миене, измиване на плодове, зеленчуци, предмети и др. Пълното измиване на цвеклото от пръстта и пясъка се извършва в миячна машина. Хим. X кл, 1965, 96. Предлаганата миячна линия се състои от 4 отделни машини и съоръжения. БПЗ, 37.

2. Който се отнася към устройство, машина и под., предназначени за миене, измиване. Миячен лост. Миячна лента.


Източник: Речник на българския език (онлайн)