МИЯ̀ЧКА1 ж. Жена, която мие, почиства нещо (съдове, подове, улици и под.). Някъде долу, в приземието, в кухнята готвачите и миячките хлопаха съдове. Д. Добревски, БИ, 161. Било по време на безработицата след Първата световна война и Роксанда стигнала дотам, че постъпила миячка в кухнята на някакъв третостепенен ресторант. П. Славински, ПЩ, 107.
МИЯ̀ЧКА2 ж. Машина, с която се мият съдове, коли, улици и др. Наскоро в кухнята докараха миячка. Натиснеш копчето, пуснеш мръсните съдове и ... готово. ВН, 1963, бр. 3588, 2. Добри резултати дават вентилаторните и елеваторните миячки с накисвачна вана. М. Киров, ТК, 33.