МЛАДОТУ̀РЦИ, мн., ед. (рядко) младоту̀рчин. Истор. 1. Название на участниците в опозиционното на султан Абдул Хамид II движение от края на XIX век и началото на XX век в Турция. Докато младотурците не били завзели властта, признавали, .., съществуването на народи и националности в страната, съобразявали се с тяхната борба. МСИ (превод), 152. Въстанието [Илинденско-Преображенското] и започналата във връзка с него реформена акция на Великите сили не само че не били използувани от м. гадотурците, а, тъкмо напротив — те снизили тона на критиката си срещу султана и ограничили своята дейност. Стр. Димитров и др., ИБН, 45. — Нашата страна трябва да бъде и ще бъде обновена коренно, .. Застаналите там трима мъже чуваха не за пръв път проповед на един младотурчин, но сега я чуваха в конака на валията. Д. Талев, ГЧ, 405-406. Когато се създало известно успокоение и младотурците взели в свои ръце управлението на империята, десните среди в българското националноосвободително движение се обособили в политическа партия, известна под името „Български конституционни клубове“. Ист. X и XI кл, 242.
2. Стесн. Членове на партията (комитет) „Единение и напредък (прогрес)“ в Турция, която има ръководна роля във връзка със свалянето на султан Абдул Хамид II. Началните мероприятия на младотурците от „Единение и прогрес“ показали тяхната ограниченост. Първият голям компромис те направили, като запазили трона на Абдул Хамид II. Стр. Димитров и др., ИБН, 328. Първите програмни положения на младотурците се появяват на страниците на „Мешверет“: „Ние искаме реформи за цялата империя, а не в интерес на някоя отделна нация.“ МСИ (превод), 102.