МЛАДО̀ЧЕ, -та, ср. Разг. Умал. от младок. Изваждам от земята младоче, поникнало от семка. Др. Фетваджиев, ФБР II, 237. Дойдоха русите. .. Старият ходи в града да ги види. .. Искаше му се да прегърне някое от тези младочета и да го притисне до себе си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 390. Но букакът размърда се / и стъпки се чуха: / праскат слаби младочета / и шумата суха. Ив. Вазов, Съч. IV, 97. От отрязаните места ще покарат от всяко калемче по 2-3-4 младочета. 3. Княжески, ПРШ (превод), 32-33.