МЛАДО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. 1. Обикн. за домашно животно — млад. А стани рано в неделя, / издои крави младочни, / та ми пресникат донеси. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 105. Най-малката снаха Мальова / нея дядо хи проводи / младочни крави да дои, / дребниня телця да лачи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 31.
2. За мляко — което е от наскоро родило животно. — Сега ще ни се отели биволичката, па ще ти отваря коластрата. Гъста-гъста! Цяла неделя вие ще ядете млякото ѝ. Доде е младочно. Ил. Волен, РК, 8.