МЛАДУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. 1. Живея годините на младостта си. Младувах във велико време, / време на борби, живот. Ив. Вазов, Съч. III, 197. ● Нар.-поет. младост младувам. Той е гледал, .. от планината, като се е горило и пленило родното му село, където го е майката сукала, където е младост младувал и където най-после са се намирали едничките му близки на света люде. А. Страшимиров, УШ, 35. — Хе, да ми е син [Джонко], облекъл бих го в сърма, па ат бих му купил и пустил бих го да се шири по света — младост да младува. А. Страшимиров, ЕД, 81.
2. Живея волно, безгрижно, като млад човек. Веселбите му са по-приятни от грижите. Млад човек иска да младува. Ив. Вазов, Съч. XIV, 86. Каква прокопсия, / дека се влача по белия свят? / Санким младувах? Ех, пуста остала / хвръкнала младост по Гюргя мома! К. Христов, Избр. ст, 310. младува се безл. Изгора е тая дядо Генкова Минка — жива изгора. И влудила бе света. Нека, сега се живее, сега се младува — нека ги погори! Ц. Церковски, Съч. III, 84-85.