МЛА̀ДШИЯТА м. Простонар. Само ед. Само членувано. За назовавано на офицер с по-нисък чин от друг или в официалното название на който има съставка „младши“. — А как си влязъл тук? — рече младши лейтенантът. .. Пристигна и старшината Игнат. Той присви лакът — искаше да козирува, но младшията не го погледна. Кл. Цачев, В, 9. — Не можете да си припомните... Пешо Рангелов, младшията Пешо от Н-ското околийско управление — продължаваше човекът. К. Константинов, Избр. разк., 51.