МЛАЗНЍЦА ж. Диал. Овца, която се дои, която има малко агънце. Запалиме стриков егрек, / изгореха триста ягънца, / и га дойдоха триста млазници, / и га бленаха триста млазници, / земята се люлееше, / небето се разцепуваше. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 144. Бугарка велит, говорит: / „Земай мене, юначе, / много прикя ти носам: / триста овци млазници / со все руди ягънца.“ Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 74.