МЛА̀КА̀ ж. Диал. 1. Мочурище, мочур; млакище, мочурлак, глиб, азмак. От листата и тревите, от папурите и млаките, където бяха прекарали деня, излитаха комарите с претънели от глад гласове. Г. Мишев, ЕП, 193. Овцата не е като коза, трябва от роса да я пазиш, от млаки да я пазиш, а и от метил също така. Й. Радичков, СР, 53-54. — Абе, вие сега градинар ли ще ме правите! Аз съм овчар човек, що ми е тая млака край реката! Ст. Даскалов, ЕС, 51.
2. Застояла вода; локва, гьол, блато, тресавище, лакия. Тук жаби се обаждат в плитка млака, / там стоплена дими пръстта. А. Муратов, Пл, 1979, кн. 8, 29. Мечката дойде и заспи. Тогяй он ю бучне, она се подпалила, ровне и утекла у едну лакию (млаку). Нар. прик., СбНУ ХLI, 431.